Сплит е един от най-завладяващите и посещавани градове в Средиземноморието. Привлича множество туристи от всички краища на света заради огромната гостоприемност и отлична домашна кухня, която предлага, със своята историческа архитектура, сакрално изкуство, нощен живот и, разбира се, с морските забавления. От край време най-голямата атракция е известният дворец на Диоклециан и неговата архитектура в римски стил, който гледа директно към пристанището на град Сплит и представлява малък град в града, построен с мрамор и бял камък. Във вътрешността му се намира един истински лабиринт, обграден от старинни стени с височина от 26 метра, в който са запазени религиозни структури като Катедралата „Свети Домниус“ – Katedrala Svetog Dujma (Катедрала Светог Дуйма) и миниатюрната църква на Свети Мартин – Crkva Svetog Martina (Църква Светог Мартина) в северната част на крепостта. По периметърните стени на двореца има четири врати. Центърът на Сплит е перистилът на този старинен дворец, състоящ се от централния площад на двореца, около който в древността е имало няколко храма, построени в чест на император Диоклециан. Посещавайки го, дори днес можете да си представите неговото великолепие от онези времена.

Не пропускайте да посетите Хърватския морски музей – Pomorski muzej (Поморски музей), разположен в сграда от 19-ти век в крепостта „Грипе“ (Gripe), Етнографския музей във вътрешността на двореца на Диоклециан и Арт музея на известния хърватски скулптор Мещрович (Meštrović). Недалеч от центъра се намира и Археологическият музей със своите праисторически, средновековни и ранно християнски находки. Не пропускайте да посетите и Градския музей на Сплит, разположен в готически дворец от 15-ти век, който обобщава цялата история на града. И накрая, за да опознаете Сплит и Далмация с помощта на сетивата, просто посетете Музея на сетивата, който предлага атракции, които заличават границата между реалното и въобразимото.

Абсолютно задължителна спирка е хълмът Мариян (Marjan) със неговите градини и тераси, от които панорамният изглед към града и морето е наистина спираща дъха гледка.

За дейности на открито най-посещавана е високата 1207 м планина Мали Козяк (Mali Kozjak) над града на замъците на Сплит.

Разхождайки се из алеите на Сплит със сигурност ще забележите голямата статуя на Свети Григорий, Свети Гъргур (SSveti Grghur), която представлява светеца като защитник на хърватската католическа църква. Историята разказва, че е достатъчно да докоснете палеца на крака на светеца, за да се сбъдне Вашето желание.

Известните плажове на Сплит са Бачвице (Bačvice), Йежинац (Ježinac), Жнян (Žnjan) и Фируле (Firule).

Екскурзиите и еднодневните обиколки за посещение на островите Брач (Brač), Шолта (Šolta) или Хвар (Hvar) с популярната Синя пещера също са много добре организирани. Задължително посетете великолепните Плитвишки езера (Плитвице) и Националния парк на водопадите Кърка.

Близо се намира симпатичният град Трогир (Trogir), целият изграден от камък, избран като част от световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО, както и красивите плажове в околностите му.

Вълнуващи 12 км рафтинг по най-богатата река в Далмация — Четина (Cetina).

Недалеч, макар и в Босна и Херцеговина, се намират красивите водопади Кравице (Kravice), град Мостар, пълен с базари в османски стил и неговият известен мост, символ на града от последната война на Балканите, и Меджугорие (Međugorje), религиозно място, където се е появила Дева Мария, посещавано от голям брой вярващи от цял свят.

Столицата на Хърватия е Загреб. Климатът на Далмация е средиземноморски с мека зима и средни годишни температури около 15 градуса. Далмация е географски регион, разположен на източния бряг на Адриатическо море. В хърватските северни равнини климатът е континентален. За разлика от най-северния морски район на Риека и Истрия, летните бури в Далмация са много по-редки. Преобладаващата религия е католицизмът. Хърватия е част от Европейския съюз, а местната валута е куната. Всички европейски телефонни карти обикновено се използват в Хърватия без допълнителни разходи.

Хърватската гастрономия

Голям брой хърватски ресторанти предлагат богат избор на спиртни напитки, произведени в техните мазета. Отлични грапи, направени от грозде, lozovača (лозовача), круши, viljamovka (вилямовка), ябълки, jabukovaca (ябуковача), билки, travarica (траварица) или дюля, dunjevača (дуниевача). Има и много отлични червени и бели вина като Malvazija (Малвазия), Dingač (Дингач), Pošip (Пошип), Muškat (Мушкат) Мерло, Rizling (Ризлинг), Пино неро, Совиньон, Каберне и други. Хърватските вина, освен че са многократно награждавани в много световни събития, може би са най-добре описани с думите на един хърватски производител, който казва: „Ако уважавате гроздето в лозето, гроздето ще ви уважава в бутилката.“

Хърватските специалитети са най-вече тези, приготвени на скара главно от всякакъв вид прясна морска риба, разбира се, но също и от микс от меса, състоящ се от ребра, шишчета и дивеч. Много известна е пащицадата (pašticada ) от Сплит, направена от телешко месо със сос, подправена с дафинов лист, индийско орехче и пипер, и поднесена с njoki (ньоки). Едно от историческите хърватски ястия е štrukli (щрукли), което представлява вид бутер тесто с краве сирене и заквасена сметана. Fišpaprikaš (фишпаприкаш) е пикантен гулаш, приготвен от сладководна риба. Зимните ястия са вареният джолан, приготвен с подправки, боб със свински ребра, djuveč (джувеч) или свинско със зеленчуци на фурна (гювеч), рибена чорба, pita (пита), представляваща тесто за пица с пълнеж от сирене, солена пита с месо (burek/бурек), солена зеленчукова торта, ябълков пай (jabukovaca/ябуковача). Характерни сладкиши от Далмация са пърженото бутер тесто kroštule (крощуле) под формата на панделки и поръсено с пудра захар, fritule (фритуле) – малки пържени топки от тесто с мая със стафиди, pandišpanj (пандишпань) – бисквити, напоени с просеко и захаросани плодове, smokvenjak (смоквеняк) – десерт, направен от сушени смокини, бадеми, орехи и подправки, klašuni (клашуни) – бутер тесто с пълнеж от бадеми и ликьор от определен вид роза. Paradižet (Парадижет), направен от мляко и яйца, има вид на бели облаци, rožata (рожата) – крем от карамел и розов ликьор и много други сладки вкуснотии от Далмация. Във всички ресторанти присъства и италианско меню, което е високо ценено в Хърватия.

Официалната азбука в Хърватия се състои от 30 букви:

A, a (А) L, l (Л)

B, b (Б) Lj, lj (Ль)

C, c (Ц) M, m (М)

Č, č (Ч) N, n (Н)

Ć, ć (Ч) Nj, nj (Нь)

D, d (Д) O, o (О)

Dž, dž (Дж) P, p (П)

Ð, đ (Дж) R, r (Р)

E, e (Е) S, s (С)

F, f (Ф) Š, š (Ш)

G, g (Г) T, t (Т)

H, h (Х) U, u (У)

I, i (И) V, v (В)

J, j (Й) Z, z (З)

K, k (К) Ž, ž (Ж)

Забележка: по-долу с удебелен шрифт са посочени всички изречения на български и съответното произношение на преведения текст на хърватски.

ПОЗДРАВИ/POZDRAVI/ПОЗДРАВИ

Добре дошли/Dobro došli/Добро дошли

Наздраве/Nazdravlje/Наздравлье

Добър ден/Dobar dan/Добар дан

Довиждане/Doviđenja/Довидженя

Приятно пътуване/Sretan put/Сретан пут

РАЗГОВОРИ/RAZGOVORI/РАЗГОВОРИ

Как сте? Kako ste? Како сте?

Добре, благодаря. А Вие? Hvala, dobro, a Vi? Хвала, добро, а Ви?

Разбирате ли ме? Razumijete li me? Разумиете ли ме?

Разбирам всичко/Sve razumijem/Све разумием.

Говорите ли английски или хърватски? Govorite li engleski ili hrvatski?/Говорите ли енглески или хръватски?

Да, говоря малко хърватски/Da, govorim malo hrvatski/Да, говорим мало хръватски.

Не разбирам/Ne razumijem/Не разумием.

Как се произнася тази дума? Kako se izgovara ova riječ? Како се изговара ова риеч?

Моля, повторете/Ponovite, molim Vas/Поновите, молим Вас.

Как се казвате? Kako se zovete? Како се зовете?

Казвам се…/Ja se zovem…/Я се зовем…

Колко е часът? Koliko je sati? Колико йе сати?

Осем без десет/Deset do osam/Десет до осам.

Пет и половина/Sad je pet i pol /Сад йе пет и пол.

Девет и петнадесет/Devet i kvarat/Девет и кварат.

Какво е времето? Kakvo je vrijeme? Какво йе вриеме?

Днес денят е хубав/Danas je divan dan/Данас йе диван дан.

Кога можем да се видим? Kada se možemo vidjeti? Када се можемо видьети?

Къде можем да се срещнем? Gdje se možemo naći? Гдье се можемо начи?

Живея в …/Ja živim u …/Я живим у …

На колко си години? Koliko imaš godina? Колико имаш година?

Да/Не, благодаря/Da-Ne, hvala/Да-Не, хвала.

Били ли сте някога в Хърватия? Jeste li ikada bili u Hrvatskoj? Йесте ли икада били у Хръватской?

Радвам се, че се запознахме/Drago mi je što smo se upoznali/Драго ми йе що смо се упознали.

Ще се видим ли довечера? Vidimo se večeras? Видимо се вечерас?

Извинете/Oprostite/Опростите.

Моля/Molim/Молим.

Днес е 1-ви януари/Danas je prvi siječanj/Данас йе пръви сиечнь.

Честита Нова година/Sretna Nova godina/Сретна Нова година.

Честит рожден ден/Sretan rođendan/Сретан роджендан.

Роден(а) съм-роден на 10 февруари/Rođen-rođena sam desetog veljače/Роджен-роджена сам десетог веляче.

Аз съм на 30, а ти? Imam trideset godina, a ti? Имам тридесет година, а ти?

Не съм женен/Nisam oženjen/Нисам оженьен.

Запознай се с приятеля ми/Predstaviću ti mog prijatelja/Представичу ти мог приятеля.

Виждали ли сме се преди? Jesmo li se već vidjeli? Йесмо ли се веч видиели?

На колко си години? Koliko imaš godina? Колико имаш година?

Колко ми даваш? Koliko mi daješ? Колико ме дайеш?

Бих ти дал/а 25 години/Dao bih ti dvadeset pet godina/Дао бих ти двадесет пет година.

Вие сте много любезни/Vi ste puno ljubazni/Ви сте пуно любазни.

Можем ли да се видим тази вечер? Možemo li se vidjeti večeras? Можемо ли се видьети вечерас?

Това е любов от пръв поглед/To je ljubav na prvi pogled/То йе любав на пръви поглед.

Ще дойда да те взема с колата/Doći ću autom po tebe/Дочи чу аутом по тебе.

Ще ми дадеш ли телефонния ти номер? Mogu li dobiti tvoj broj telefona? Могу ли добити твой брой телефона?

Да обядваме заедно?/Ručajmo zajedno/Ручаймо зайедно.

Да отидем на разходка? Hoćemo li prošetati? Хочемо ли прошетати?

Извинете за забавянето/Oprostite što kasnim/Опростите що касним.

Искаме ли да танцуваме? Hoćemo li plesati? Хочемо ли плесати?

Вечерта беше хубава/Večeras je bilo lijepo/Вечерас йе било льепо.

Благодаря за вашето/твоето гостоприемство/Hvala na vašem-tvom gostoprimstvu/Хвала на вашем/твом гостопримству.

Това ли е твоята приятелка? Ona je tvoja djevojka? Она йе твоя дьевойка?

Той е мой брат/On je moj brat/Он йе мой брат.

Ще се видим в събота в …/Vidimo se u subotu u …/Видимо се у суботу у …

Съжалявам, но не не мога да дойда/Žao mi je, ne mogu doći/Жао ми йе, не могу дочи.

Приятно ми е да се запознаем/Drago mi je što sam te upoznao/Драго ми йе що сам те упознао.

БРОЙНИ ЧИСЛИТЕЛНИ ИМЕНА/KARDINALNI BROJEVI/КАРДИНАЛНИ БРОЙЕВИ

0 нула/nula/нула

1 едно/jedan/йедан

2 две/dva/два

3 три/tri/три

4 четири/četiri/четири

5 пет/pet/пет

6 шест/šest/шест

7 седем/sedam/седам

8 осем/osam/осам

9 девет/devet/девет

10 десет/deset/десет

11 единадесет/jedanaest/йеданаесет

12 дванадесет/dvanaest/дванаест

13 тринадесет/trinaest/тринаест

14 четиринадесет/četrnaest/четърнаест

15 петнадесет/petnaest/петнаест

16 шестнадесет/šesnaest/шеснаест

17 седемнадесет/sedamnaest/седамнаест

18 осемнадесет/osamnaest/осамнаест

19 деветнадесет/devetnaest/деветнаест

20 двадесет/dvadeset/двадесет

21 двадесет и едно/dvadeset jedan/двадесет йедан

30 тридесет/trideset/тридесет

40 четиридесет/četrdeset/четърдесет

50 петдесет/pedeset/педесет

60 шестдесет/šezdeset/шездесет

70 седемдесет/sedamdeset/седамдесет

80 осемдесет/osamdeset/осамдесет

90 деветдесет/devedeset/деведесет

100 сто/sto/сто

200 двеста/dvjesto/двьесто

300 триста/tristo/тристо

400 четиристотин/četristo/четристо

500 петстотин/petsto/петсто

600 шестстотин/šesto/шесто

700 седемстотин/sedamsto/седамсто

800 осемстотин/osamsto/осамсто

900 деветстотин/devetsto/деветсто

1000 хиляда /tisuća/тисуча

2000 две хиляди/dvije tisuće/ двие тисуче

3000 три хиляди/tri tisuće/три тисуче

3330/tri tisuće tristo trideset/три тисуче тристо тридесет

8022/osam tisuća dvadeset dva/осам тисуча двадесет два

55000/pedeset pet tisuća/педесет пет тисуча

1 милион/milion/милион

1 милиард/milijarda/милиярда

РЕДНИ БРОЙНИ ЧИСЛИТЕЛНИ/REDNI BROJEVI/РЕДНИ БРОЙЕВИ

1. първи/prvi/пръви

2. втори/drugi/други

3. трети/treći/тречи

4. четвърти/četvrti/четвърти

5. пети/peti/пети

6. шести/šesti/шести

7. седми/sedmi/седми

8. осми/osmi/осми

9. девети/deveti/девети

10. десети/deseti/десети

11. единадесети/jedanaesti/йеданаести

12. дванадесети/dvanaesti/дванаести

13. тринадесети/trinaesti/тринаести

14. четиринадесети/četrnaesti/четърнаести

15.петнадесети/petnaesti/петнаести

16. шестнадесети/šesnaesti/шеснаести

17. седемнадесети/sedamnaesti/седамнаести

18. осемнадесети/osamnaesti/осамнаести

19. деветнадесети/devetnaesti/деветнаести

20. двадесети/dvadeseti/двадесети

30. тридесети/trideseti/тридесети

90. деветдесети/devedeseti/деведесети

100. стотен/stoti/стоти

1000. хиляден/tisućiti/тисучити

12 Next

Other books by this author

Text

Sanja Pokrajac

Очарователният Белград. Пътеводител И Разговорник На Сръбски Език

Красивият Сплит – Хърватия