У Дома

Книга на Л.С. Морган

Изображение на корицата: Одил Силва Диас

Преводач: Елна Рова

Това е художествено произведение. Целта му е да забавлява хората.

Описаните имена, герои, места и събития са плод на въображението на автора.

Всяка прилика е чисто случайна.

ВСИЧКИ ПРАВА ЗАПАЗЕНИ

Забранено е съхраняването и / или възпроизвеждането на която и да е част от това произведение, по какъвто и да е начин - материален или нематериален - без предварителното писмено съгласие на автора.

Нарушаването на изключителните права на притежателя на авторските права ще доведе до граждански и наказателни санкции.

Разказ на Л.С. Морган

***

Увлекателен и драматичен разказ, който ни кара да се разчустваме и да си зададем важни въпроси. Болката, загубата и чувствата на едно oceм годишно момиче са дълбоко преживяни и ние сме отведени на пътешествие назад в нейното минало до мястото на нейните болезнени, но и мили спомени - нейния дом.

У дома

Там, покрай ливадите, отвъд откритата тревна площ с вечнозелените храсти в твърдата червена почва и глухарчетата, чиито семена вятърът разнасяше, далеч отвъд големите сенки на широколистните дървета, пълни със зрели плодове и звуци на местни птици, точно там имаше къща. Това не беше просто нечия собственост. Беше дом. От тези домове, където любовта мирише на царевичен хляб изпечен рано сутрин. Дом с безупречно полиран циментов под, по който стъпваха босите крака на едно винаги щастливо дете, както и краката на двете жени.

Моят дом, моето убежище, моята къща ... Бих могла да изброявам безкрайно имена за това място, където съм живяла през първите осем години от детството си, мястото, което ми бе внезапно отнето под звуците на моите силни крясъци и истеричен плач. Още дете, аз не разбирах в онзи момент причините, поради които трябваше насила да напусна моя дом.

Много често бягах oт претъпкания, мръсен и объркващ квартал, в който живеех. При третия опит, когато бях на на дванадесет години, дядо ми измисли начин да държи вратите заключени. След това продължих да гледам през прозореца на седмия етаж града, пълен със сгради, коли и камиони, движещи се по оживения булевард, и шумa, силния шум, който допълваше тази сивкава и безизразна картина.