"Перли от българския фолклор" /Perli ot balgarskija folklor/

Автор: Иванка Иванова Питрек

Артистично име: Иванка Иванова

Перли

от

българския фолклор

„Нови песни от района на Пазарджик“

Пета част

„55 авторски песни на Иванка Иванова по образци

на автентични народни песни с ноти и текст”

ISBN 978-3-8442-9691-4

Описание на книгата на три езика

BG

55 непубликувани авторски песни на певицата, създадени по образци на автентични народни песни от Пазарджишко, с ноти и текст, класифицирани по вид и с обяснения на чуждиците, непознатите и диалектните думи.

D

55 unveröffentlichte Autor Lieder der Sängerin erstellt auf Grundlage authentischer Volkslieder aus der Region Pazardshik incl. Noten und Texte von Art und Erklärungen der Fremdwörter, unbekannte Wörter und Dialekt eingestuft.

E

55 unpublished songs of the singer based on authentic folk songs from Pazardzhik, with music and lyrics classified by type and explanations of foreign words, unfamiliar words and dialect.

ПРЕДГОВОР

Автор – композитор, аранжор и съставител на електронната книга

„Перли от българския фолклор”

„Нови песни от района на Пазарджик“

Пета част

е народната певица Иванка Иванова Питрек, чието артистично име е Иванка Иванова. Песните й не са издавани – авторски, създадени по образци на автентични народни песни от регион Пазарджик, които е събирала през годините.

Както Ви е известно тя е събрала над 1000 автентични песни.

Нейните книги до сега са всички с издавани и вече популяризирани песни от Пазарджишко, които тя самата изпълнява.

Кое е това, което накара авторката да издава тази нова поредица от книги?

Любовта към българският народ и нейната дългогодишна мечта да издаде книги със събраните от нея песни. Песни, които да останат за бъдещото поколение и за всички почитатели на българския фолклор по света.

Народът ни е оцелял, защото е пял….

И в песните му са бита, нравите, историята, обичаите…

Корените на българщината са именно в народното творчество въобще,а това е нейната цел- те да бъдат запазени и съхранени за поколенията.

До сега записаните й песни са в предишните й електронни книги, които са Ви известни:

2012 г. – “Фолклорно посвещение” – Самоучител по народно пеене на четири езика – български, руски, немски и английски

http://youtu.be/kQBpUAfiHCM

2013 последва четирилогията „Песните на Иванка Иванова” – първа,втора,трета и четвърта част на три езика – български, немски и английски – всяка книжка с по 44 народни песни от репертоара й с пазарджишки народни песни с ноти и текст.

Всички 176 песни са записани в различни адиостанции, телевизии, компакт дискове. В четвърта книжка се представи и с една авторска - карнавалната песен на немски език „Катрин”.

Stanchitse le bayovata tetralogy Ivanka Ivanova s songs BG,DE,E

http://www.youtube.com/watch?v=hW4K4R0449o&feature=youtu.be

2013 излезе на три езика - български, немски и английски електронната книга “Страшният хайдушки войвода Страхил”

Самата книжка е малка, но може спокойно да стане тема за сценарий на игрален филм за известният български хайдушки войвода Страхил.

Песента за филма си е в книжката и е с ноти и текст.

2014 „Перли от българския фолклор”

„Нови песни от района на Пазарджик“

Първа, Втора и Трета и четвърта част.

2014 В сегашната електронна книга „Перли от българския фолклор” „Нови песни от района на Пазарджик“ Пета част са представени: битови народни песни,битови мистични –змейове , битови обредни народни песни-

Великденски народни песни, битови обредни народни песни-народни песни за за Гергьовден, битови исторически народни песни, любовни народни песни,трудови народни песни, жътварски и хайдушки народни песни .

За Ваше улеснение са представени накратко и особеностите на Пазарджишката фолклорна област.

Следете за реализацията на други проекти на народната певица Иванка Иванова.

Всички досегашни нейни продукции ще намерите в профилът й на адрес:

http://www.epubli.de/shop/autor/Ivanka-Ivanova-Pietrek/4169.

Особености на Пазарджишката фолклорна област

Пазаджишката фолклорна област,като специфична част от Тракийската област е смесена област от фолклорно – песенна гледна точка.Тя е повлияна отТракийската,Шопската, Родопската и Пиринската песенна традиция.

Характеризира се с голямо разнообразие от тактове. Обособена е двугласна част от град Вакарел до река Тополница, а в селата Сестримо и Варвара се пее антофонно с две певици в група.Около Велинград се обособяват двугласните песни с раздвижен

втори глас. Максималният интервал между първи и втори глас е кварта. От Пазарджик започва западната част на Тракийската низина.

Градът е кръстовище между Европа и Азия.

Типична за Пазарджишкото пеене е паузата между куплетите при пеене.

Характерни за областта са тактовете 2/4 – Право хоро,2/4 – с първо ударено време - Буенек, 11/16 – Криво хоро, 7/8 – Ръченица,

5/8 – Пайдушко хоро,9/8 – Дайчово хоро,13/16 и смесени тактове като 5/8 +9/8, Йовино хоро – 7/8б+11.8, 5/9 + 9/8, 5/8+11/16 и др.

Бавните песни са с типично движение на гълото – така нареченото „тресене” /модулиране на звука/.

Тематично песните са изключително разнообразни:жетварски, трапезни,юнашки, митически, хайдушки,седенкарски,исторически, любовни, трудови и други.

Традиционни инструменти са: кавал, гайда / джура - висока гайда/, гъдулка, тамбура, тъпан.

БИТОВИ НАРОДНИ ПЕСНИ

1. Ах, това пиле

Ах, това пиле, що ми рано пее

що ми рано пее, рано пред зори,

ах, то ми буди младата невяста,

младата невяста, що ми сладко спи.

„Я стани, стани, ти млада невясто

я стани, стани, коня ми стегни,

че аз ще да ида много надалеко

много надалеко в новите земи.

Ръчай, поръчай какво да ти купя,

какво да ти купя от новите земи,

дали писмо искаш, или пари искаш

или мене искаш, при теб да дойда?”

А невяста дума, дума и продума”

„Аз нищо не искам от новите земи!

Нито писмо искам, нито пари искам

само тебе искам при мен да дойдеш!”

Ах, това пиле

2. Вида дворове метеше

Вида дворове метеше,джанъм,

Вида дворове метеше,

пред Вида пиле шеташе,джанъм,

пред Вида пиле шеташе.

Па си на Вида говори, джанъм,

па си на Вида говори :

„Видо, невясто хубава, джанъм,

Видо, невясто хубава!

Що двори метеш и пееш,джанъм,

що двори метеш и пееш?

Девет ти братя умрели, джанъм,

девет ти братя умрели!

Десети душа сбираше, джанъм,

десети душа сбираше!”

Вида невеста хубава, джанъм,

Вида невеста хубава.

Тя влезна в хладни зимници, джанъм,

тя влезна в хладни зимници,

отвори сини сандъци, джанъм,

отвори сини сандъци.

Съблече бяла премяна, джанъм,

съблече бяла премяна,

облече черно до земя, джанъм,

облече черно до земя.

Непознати думи

Джанъм - част. Разг. При обръщение към някого за подсилване на подкана или за изразяване на недоволство. Защо закъсняваш бе, джанъм?

сандък- мн. сандъци, (два) сандъка, м.

1. Четвъртит съд от дъски или от метал, с капак или без капак, за пренасяне или съхраняване на вещи, зърнени храни и др.

премяна мн. премени, ж. Дрехи – най-често нови.

Зимници- зимник- мн. зимници, (два) зимника, м. Помещение под къща, обикн. вкопано в земята, за съхраняване на продукти и др.; мазе,изба

шетам - шеташ, несв.

1. Извършвам къщната работа. Тя обича да шета.

2. На кого. Слугувам, обслужвам. момите шетаха на баща си.

3. Разг. Пренебр. Обикалям, скитам се, шаря.

(гл.) скитам, миткам, ходя, обикалям, шавам, шаря

3. Все ма яд,мамо

Все ма яд, мамо, все ма яд

дето ма малка ожени,

дето ма малка ожени,

ожени, та ма зачерни.

Моите, мамо, еранки

все ходят, мамо, и носят,

а пък мен, мамо, горката,

мъжко ми дете на ръце.

Мъжко ми дете на ръце

и друго, мамо на сърце.

Стара свекърва е в къта,

говедар иде от горе.

Говедар иде от горе,

срам ме е да я погледна,

грях ме е да я накарам,

говедата да прибира.

Непознати думи

еранки – връстници, приятелки

кътът, къта, мн. кътове и кътища, (два) къта, м.

1. Запазено, обособено, уютно място в помещение, обикн. уредено за почивка или дейност; ъгъл. Кът до огъня. Кът за почивка. Кът за учене.

2. Усамотено, отдалечено, спокойно място сред природата. Красив кът от планината. Горски кът.

4. Две ми са звезди рано греяли

Две ми са звезди рано греяли,

рано греяли –

едната грее горе над село,

горе над село.

Другата грее долу под село,

долу под село.

Тая, що грее горе над село,

горе над село.

Тя е греяла в малката мома,

в малката мома.

Тая що грее долу под село,

под село.

Тая що грее долу под село,

под село,

тя е гледала в младото момче,

в младото момче.

5. Карай, учи Гана, мамо

Карай, учи Гана, мамо,

да не ходи Гана/2

да не ходи Гана, мамо,

по турски махали/2

Че там, дето Гана ходи,

там никой не ходи,/2

тамо само ходи бе, мамо,

едно клето турче./2

На кавал ми свири, мамо

и на Гана дума:/2

„Теб не ти прилича, Гане

за вода да ходиш./2

За вода да ходиш, Гане

боса по налъми./2

Тебе ти прилича, Гане

ханъма да станеш./2

На чардак да седиш, Гане

жълтици да нижеш,/2

жълтици да нижеш, Гане,

коприна да предеш./2

Непознати думи

Налъми - мн., налъм, м. Дървени чехли с кожена каишка.

ханъма- мн. ханъми, ж. Женена туркиня; кадъна.

чардак – балкон, веранда

жълтица - мн. жълтици, ж. Златна монета. Наниз от жълтици

нижа - нижеш, мин. св. низах и низах, мин. прич. низал и низал, несв.

1. Какво. Прокарвам конец, връв, тел и др. подобни през еднородни предмети. Нижа тютюн.

преда - предеш, мин. св. предох, мин. прич. прел, несв.

1. Източвам тънка нишка, конец от валмо.

6. Майка Гюргия плетеше

Майка Гюргия плетеше,

Гюрге ле, бело момиче,

на ситни, дребни редици,

Гюрге ле, бело момиче.

Хем я плетеше, кълнеше,

Гюрге ле, бело момиче,

„Откак си мома станала,

Гюрге ле, бело момиче!

Че ми додея, додея,

Гюрге ле, бело момиче,

от годежари да дождат,

Гюрге ле, бело момиче!

Да дождат, да ги посрещам,

Гюрге ле, бело момиче,

посрещам, още гощавам,

Гюрге ле, бело момиче!”

Непознати думи

Плета - плетеш, мин. св. плетох, мин. прич. плел, несв.; какво.

1. Превивайки нещо тънко, гъвкаво, съединявам в едно цяло. Плета венец. Плета косата и на плитка.

2. Скачвайки нишки, изработвам дрехи, чорапи и други. Плета покривка за маса на една кука.

Годежар- годежаря, мн. годежари, м.

1. Човек, който е изпратен от страната на младежа да иска ръката на девойка от родителите и.

дождат- диалект - дойдат, идват

7. Майка на Стоян продума

Майка на Стоян продума:

„Синко Стояне, Стояне!

Дай, синко, да те пременя!

Пременен да ми походиш,

че се е, синко, прочуло

мория, синко, зла чума!

Не мори старо и грозно,

но мори младо, хубаво,

все като тебе юнаци!”

Непознати думи

чума - Острозаразна инфекциозна болест, която често има летален изход. Епидемия от чума.

8. Мама Еленка думаше

Мама Еленка думаше:

„Дъще Еленке, Еленке,

стига си, мама, лежала,

лежала, още поспала!

Я стани, дъще, да предеш,

да предеш, още да тъчеш,

дарове да си приготвиш

за свекър и за свекърва!

За зълви и за етърви

и за по-големи девери,

че като дойдат сватове,

ти да ги, дъще, даруваш!”

Непознати думи

преда - предеш, мин. св. предох, мин. прич. прел, несв.

1. Източвам тънка нишка, конец от валмо

тъка - тъчеш, мин. св. тъках, мин. прич. тъкал, несв.; какво.

1. Изработвам на стан материя, плат. Тя тъче килими.

зълва - мн. зълви, ж. Сестра на съпруг по отношение на съпругата му.

етърва- мн. етърви, ж. Съпругата на един брат по отношение на съпругата на друг брат. Моята етърва. Те са етърви.

свекър н. свекри, м. Баща на съпруга по отношение на съпругата.

свекърва - Майка на съпруга по отношение на съпругата му.

9. Мари моме, малка моме

Мари моме, малка моме,

като седиш на два друма,

като седиш на два друма,

на два друма, на раздрума.

Не видя ли друм да мине,

друм да мине сиво стадо,

друм да мине сиво стадо,

сиво стадо и сив зелен кон?

Бре овчарьо, шилигарьо,

видях, видях вчера мина,

видях, видях вчера мина,

вчера мина по пладнина.

Непознати думи

друм - път

раздрум - кръстопът

пладнина- обедно време

10. Мари моме, Стефанке

Мари моме, Стефанке

ти ли ми се хвалеше,

ти ли ми се хвалеше