"Перли от българския фолклор" "Perli ot balgarskija folklor"

Автор: Иванка Иванова Питрек

Артистично име: Иванка Иванова

Перли

от

българския фолклор

„Нови песни от района на Пазарджик“

Единадесета част

„55 авторски песни на Иванка Иванова по образци на автентични народни песни с ноти и текст”

© Компютърен дизайн

Bulgariа, Pazardzhik, Belloprint Ltd., 2017

www.belloprint.com

Описание на книгата на три езика

BG

55 непубликувани авторски песни на певицата, създадени по образци на автентични народни песни от Пазарджишко, с ноти и текст, класифицирани по вид и с обяснения на чуждиците, непознатите и диалектни думи.

D

55 nicht veröffentlichte Autorenlieder der Sängerin, geschaffen auf Grundlage authentischer Volkslieder aus der Region Pazardshik incl. Noten und Texte, klassifiziert nach ihrer Art und mit Erklärungen der Fremdwörter, unbekannte Wörter und Dialekte.

E

55 unpublished аuthor songs of the singer based on authentic folk songs from Pazardzhik, with music and lyrics classified by type and explanations of foreign words, unfamiliar words and dialect.

ПРЕДГОВОР

Автор – композитор, аранжор и съставител на електронната книга „Перли от българския фолклор”„Нови песни от района на Пазарджик“ единадесета част е народната певица Иванка Иванова Питрек, чието артистично име е Иванка Иванова. Песните й не са издавани – авторски, създадени по образци на автентични народни песни от регион Пазарджик, които е събирала през годините.

Както Ви е известно тя е събрала над 1000 автентични песни.

Нейните книги до сега са всички с издавани и вече популяризирани песни от Пазарджишко, които тя самата изпълнява.

Кое е това, което накара авторката да издава тази нова поредица от книги?

Любовта към българският народ и нейната дългогодишна мечта да издаде книги със събраните от нея песни. Песни, които да останат за бъдещото поколение и за всички почитатели на българския фолклор по света.

Народът ни е оцелял, защото е пял….

И в песните му са бита, нравите, историята, обичаите…

Корените на българщината са именно в народното творчество въобще, а това е нейната цел- те да бъдат запазени и съхранени за поколенията.

До сега записаните й песни са в предишните й електронни книги, които са Ви известни:

2012 г. – “Фолклорно посвещение” – Самоучител по народно пеене на четири езика – български, руски, немски и английски

http://youtu.be/kQBpUAfiHCM

2013 последва четирилогията „Песните на Иванка Иванова” – първа,втора,трета и четвърта част на три езика – български, немски и английски – всяка книжка с по 44 народни песни от репертоара й с пазарджишки народни песни с ноти и текст.

Всички 176 песни са записани в различни радиостанции, телевизии, компакт дискове. В четвърта книжка се представи и с една авторска -карнавалната песен на немск

Stanchitse le bayovata tetralogy Ivanka Ivanova s songs BG,DE,E

http://www.youtube.com/watch?v=hW4K4R0449o&feature=youtu.be

2013 излезе на три езика - български, немски и английски електронната книга

“Страшният хайдушки войвода Страхил”.

Самата книжка е малка, но може спокойно да стане тема за сценарий на игрален филм за известният български хайдушки войвода Страхил.

Песента за филма си е в книжката и е с ноти и текст.

2014 – 2015 - 2016 „Перли от българския фолклор” „Нови песни от района на Пазарджик“

Първа, Втора, Трета, Четвърта, Пета Шеста, Седма,

Осма, Девета и Десета част . Всяка книжка с по 55 авторски песни на Иванка Иванова по образци нa автентични народни песни с ноти и текст. Общо във всички книжки, включително с тази са 802 Пазарджишки народни песни.Пейте ги и благославяйте Българският фолклор, защото в него са корените на Българщината.

2017 В сегашната електронна книга „Перли от българския фолклор” „Нови песни от района на Пазарджик“ единадесета част са представени:

Битови народни песни, Исторически народни песни, Пролетни обредни песни за Лазаров ден, Пролетни обредни песни за Великден, Митически народни песни – за змейове, Детски хумористични народни песни,

Любовни народни песни,ТРУДОВИ НАРОДНИ ПЕСНИ

Жътварски народни песни, Седенкарски народни песни, Хайдушки народни песни.

За Ваше улеснение са представени на кратко и особеностите на Пазарджишката фолклорна област.

Следете за реализацията на други проекти на народната певица Иванка Иванова.

Всички досегашни продукции на Иванка Иванова ще намерите в профилът й на адрес: http://www.epubli.de/shop/autor/Ivanka-Ivanova-Pietrek/4169.

Особености на Пазарджишката фолклорна област

Пазарджишката фолклорна област, като специфична част от Тракийската област е смесена област от фолклорно – песенна гледна точка.Тя е повлияна от Тракийската, Шопската, Родопската и Пиринската песенна традиция.

Характеризира се с голямо разнообразие от тактове.

Обособена е двугласна част от град Вакарел до река Тополница, а в селата Сестримо и Варвара се пее антофонично с две певици в група.

Около Велинград се обособяват двугласните песни с раздвижен втори глас. Максималният интервал между първи и втори глас е кварта.

От Пазарджик започва западната част на Тракийската низина.

Градът е кръстовище между Европа и Азия.

Типична за Пазарджишкото пеене е паузата между куплетите при пеене.

Характерни за областта са тактовете 2/4 – Право хоро,2/4 – с първо ударено време - Буенек, 11/16 – Криво хоро, 7/8 – Ръченица,

5/8 – Пайдушко хоро,9/8 – Дайчово хоро,13/16 и смесени тактове като 5/8 +9/8 – Йовино хоро, 5/9 + 9/8, 5/8+11/16 и др.

Бавните песни са с типично движение на гълото – така нареченото „тресене” /модулиране на звука/.

Тематично песните са изключително разнообразни:

жетварски, трапезни, юнашки, митически, хайдушки, седенкарски, исторически, любовни, трудови и други.

Традиционни инструменти са:

кавал, гайда / джура -висока гайда/, гъдулка, тамбура, тъпан.

Битови народни песни

1. Вила Неда зелен венец

Вила Неда зелен венец,

хубава Недо, Недо ле,

ден го вила, ден китила,

хубава Недо, Недо ле.

Всякакво цвете туряла,

хубава Недо, Недо ле,

най-много ружа алена,

хубава Недо, Недо ле.

От невена трета реда,

хубава Недо, Недо ле,

и на венец проговаря,

хубава Недо, Недо ле:

„Вехни невено, венецо,

хубава Недо, Недо ле,

цъфти, двама да цъфтиме,

хубава Недо, Недо ле.

2. Влязла Тодора в градина

Влязла Тодора в градина

да си бере мерудия,

да си бере мерудия,

меродия, ран босилек.

От дек се взе люта змия,

люта змия, усойница,

уви Тодора ръцете,

изпи Тодора очите.

Тодорината майчица

тя по полето ходеше,

тя по полето ходеше,

да бере билки за очи.

Тодора майка думаше:

„Стига си, мамо, ходила,

стига си билки сбирала,

че аз сте млада да умра!”

[no image in epub file]

Непознати думи

Мерудия - мн. мерудии, ж.

1. Растение с особена миризма, което се използва като подправка за ястия; магданоз.

3. Зададе се добър юнак

Зададе се добър юнак,

с неговата добра коня,

с неговата добра коня,

добра коня, вихрогоня.

Земя ходи, обиколи,

обиколи и доходи.

Слънце юнак проговаря:

„Ой та тебе, добър юнак!

Хайде да се предваряме,

ако ли ме ти предвариш,

ще ти дам аз мойта сестра,

мойта сестра Ангелина.

Ако ли те аз предваря,

ще ти взема добра коня!”

Кон препуска по земята,

ясно слънце по небето.

Че предвари добър юнак,

че предвари ясно слънце,

та му взема милна сестра,

милна сестра Ангелина.

4. Зла била Неда невяста, джанъм

Зла била Неда невяста, джанъм,

зла била Неда невяста,

по-зла била свекърва й, джанъм,

по-зла била свекърва й.

Па са се двете скарали, джанъм,

па са се двете скарали,

па са се три дни карали, джанъм,

па са се три дни карали.

Ни една не е млъкнала, джанъм,

ни една не е млъкнала.

Свекърва Неда говори, джанъм,

свекърва Неда говори:

„Да дойде Стоян от нива, джанъм,

да дойде Стоян от нива,

тебе ще Недо клеветя, джанъм,

тебе ще Недо клеветя!”

Непознати думи

невяста -

мн. невести, ж.

1. Девойка или млада жена, която встъпва в брак.

2. Млада булка, млада жена. Моми и невести.

3. Снаха по отношение на рода на съпруга и. Добра ни е невястата.

джанъм

част. Разг. При обръщение към някого за подсилване на подканата или за изразяване на недоволство. Защо закъсняваш бе, джанъм?

свекърва –

мн. свекърви, ж.

1. Майка на съпруга по отношение на съпругата му.

2. Разг. Пренебр. Жена, която обича да се разпорежда, да дава наставления, да мърмори. Същинска свекърва.

прил. свекървин, свекървина, свекървино, мн. свекървини.

5. Имала Янка

Имала Янка, аман, аман, имала Янка

имала Янка, леле, седмина братя

имала Янка, леле, седмина братя .

И седмината, аман, аман и седмината

и седмината, леле, ловджии биле,

и седмината, леле, ловджии биле.

Ловджии биле аман, аман, ловджии биле,

ловджии биле, леле, на лов ходиле,

ловджии биле, леле, на лов ходиле.

На лов ходиле, аман, аман, на лов ходиле

на лов ходиле, леле, лов не хванале,

на лов ходиле, леле, лов не хванале.

Непознати думи

Аман- междум. Разг. За изразяване на досада, отегчение, раздразнение. Непрекъснато виси на главата ми, аман от него!

Леле - леле

междум. Разг.

1. Изразява учудване. Леле колко е хубаво тук!

2. Изразява съжаление, съчувствие. Леле варе. Леле боже. Леле мале, колко ли пари трябва да дадем.

3. Като част. в народните песни. Леле Ивано, Иванке! Леле разболяла се Марийка.

Ловджии – ловджия - ловец

биле – диалект – били

6. Имало едно момиче

Имало едно момиче,

на име било Марийче.

Откак Марийка родена

навънка не бе излязла.

Днес Марийка е излязла,

силен я вятър надуха,

силно я слънце напече,

люто я глава заболя.

Люто я глава заболя,

заболя и не преболя,

люта я треска затресе,

затресе и не претресе.

Непознати думи

люто -

нареч. Жестоко, страшно. Кълна люто. Гледам люто.

треска - мн. трески, ж.

1. Болезнено състояние, симптом на заболяване, изразяващо се в студени тръпки, треперене, висока температура. Мори ме силна треска. Тресе ме треска.

7. Мама на Йордан думаше

Мама на Йордан думаше:

„Синко, Йордане, Йордане,

твоята булка Величка,

откак е рожба родила.

Софрата не е вдигала,

да си посреща, изпраща,

нейни родове и роднини.

Я си Величка изпъди!

Тя ще ми къща разсипе,

разсипе, още разпилей,

аз ще детето отгледам

както теб съм отгледала!”

Кат зачу Йордан тез думи,

той на Величка продума:

„Величке, първо венчило,

аз си на нива отивам.

Аз си на нива отивам

и си от къщи излизам.

Кога се назад повърна,

в къщи да не те сваря!”

Непознати думи

софра - мн. софри, ж.

1. Остар. Ниска кръгла маса за хранене. Сядам на софрата.

2. Прен. Разг. Трапеза, гощаване, ядене. Не мога да им предложа софра. Богата софра.

8. Мори слънце зайде

Мори слънце зайде

слънце зайде,

зад гора зелена.

Мори овчар слиза,

овчар слиза,

от Стара планина.

Мори мома пойде,

мома пойде,

за вода студена.

Мори срещнали се,

срещнали се,

във тясно сокаче.

Непознати думи

Сокаче - сокак

мн. сокаци, (два) сокака, м. Остар. Улица.

9. Прочу се дели Андрея

Прочу се дели Андрея,

че има конче хранено,

че има конче хранено

и има булче хубаво.

И има булче хубаво,

хубава бяла Марийка.

Андрея дума Марийка:

„Любе, Марийке, хубава!

Облечи нова премяна,

и се хубаво нагизди!

Аз ще те, любе заведа

у майчини ти на гости.

Непознати думи

булче – булка -

1. Жена по време на сватбената церемония. Виж колко е хубава булката.

2. Наскоро омъжена жена; невяста.

3. Остар. Като обръщение от страна на свекъра и свекървата – снаха. Ела, булка, седни!

прил. булчин, булчина, булчино, мн. булчини. Булчино хоро.

Синоними на думата булка

(същ.) младоженка, невеста, снаха, съпруга, жена

10. Разболело се е мале

Разболело се е, мале,

разболело се е,

разболело се е,

едно лудо младо.

Разболело се е

едно лудо младо.

То на майка дума, мале,

то на майка дума,

дума и говори:

„Мале, мила мале!

дума и говори:

„Мале, мила мале!

Искам да си умра, мале,

искам да си умра,

искам да си умра,

рано във неделя,

искам да си умра,

рано във неделя.

Рано във неделя, мамо,

на мека постеля,

момци да ме носят,

моми да ме жалят,

момци да ме носят,

моми да ме жалят!

11. Севдалино, либе ле

Севдалино, либе ле,

не си ли се наспала,

не си ли се наспала

две вечери без мене?

Трета вечер аз дойдох,

армаган ти донесох,

армаган ти донесох,

жълта дюля с листата.

Теб те, любе, не найдох,

най те найдох, Севде ле,

най те найдох, Севде ле,

сред селото в хорото.

Сред селото в хорото,

ти хорото водеше,

ти хорото водеше,

кръшна песен пееше.