"Перли от българския фолклор" /Perli ot Balgarsskija Folklor/

Автор: Иванка Иванова Питрек

Артистично име: Иванка Иванова

Перли

от

българския фолклор

„Нови песни от района на Пазарджик“

Дванадесета част

„55 авторски песни на Иванка Иванова по образци на автентични народни песни с ноти и текст”

© Компютърен дизайн

Bulgariа, Pazardzhik, Belloprint Ltd., 2017

www.belloprint.com

Описание на книгата на три езика

BG

55 непубликувани авторски песни на певицата, създадени по образци на автентични народни песни от Пазарджишко, с ноти и текст, класифицирани по вид и с обяснения на чуждиците, непознатите и диалектни думи.

D

55 nicht veröffentlichte Autorenlieder der Sängerin, geschaffen auf Grundlage authentischer Volkslieder aus der Region Pazardshik incl. Noten und Texte, klassifiziert nach ihrer Art und mit Erklärungen der Fremdwörter, unbekannte Wörter und Dialekte.

E

55 unpublished аuthor songs of the singer based on authentic folk songs from Pazardzhik, with music and lyrics classified by type and explanations of foreign words, unfamiliar words and dialect.

ПРЕДГОВОР

Автор – композитор, аранжор и съставител на електронната книга „Перли от българския фолклор” „Нови песни от района на Пазарджик“ дванадесета част е народната певица Иванка Иванова Питрек, чието артистично име е Иванка Иванова. Песните й не са издавани – авторски, създадени по образци на автентични народни песни от регион Пазарджик, които е събирала през годините.

Както Ви е известно тя е събрала над 1000 автентични песни.

Нейните книги до сега са всички с издавани и вече популяризирани песни от Пазарджишко, които тя самата изпълнява.

Кое е това, което накара авторката да издава тази нова поредица от книги?

Любовта към българският народ и нейната дългогодишна мечта да издаде книги със събраните от нея песни. Песни, които да останат за бъдещото поколение и за всички почитатели на българския фолклор по света.

Народът ни е оцелял, защото е пял….

И в песните му са бита, нравите, историята, обичаите…

Корените на българщината са именно в народното творчество въобще, а това е нейната цел - те да бъдат запазени и съхранени за поколенията.

До сега записаните й песни са в предишните й електронни книги, които са Ви известни:

2012 г. – “Фолклорно посвещение” – Самоучител по народно пеене на четири езика – български, руски, немски и английски

http://youtu.be/kQBpUAfiHCM

2013 последва четирилогията „Песните на Иванка Иванова” – първа, втора, трета и четвърта част на три езика – български, немски и английски – всяка книжка с по 44 народни песни от репертоара й с пазарджишки народни песни с ноти и текст.

Всички 176 песни са записани в различни радиостанции, телевизии, компакт дискове. В четвърта книжка се представи и с една авторска - карнавалната песен на немски език „Катрин”.

Stanchitse le bayovata tetralogy Ivanka Ivanova s songs BG,DE,E

http://www.youtube.com/watch?v=hW4K4R0449o&feature=youtu.be

2013 излезе на три езика - български, немски и английски електронната книга “Страшният хайдушки войвода Страхил”.

Самата книжка е малка, но може спокойно да стане тема за сценарий на игрален филм за известният български хайдушки войвода Страхил.

Песента за филма си е в книжката и е с ноти и текст.

2014 – 2015 - 2016 „Перли от българския фолклор”

„Нови песни от района на Пазарджик“ Първа, Втора, Трета, Четвърта, Пета Шеста, Седма, Осма, Девета, Десета. Всяка книжка с по 55 авторски песни на Иванка Иванова по образци нa автентични народни песни с ноти и текст.

2017 излезе и „Перли от българския фолклор” „Нови песни от района на Пазарджик“ единадесета част.

Общо във всички електронни книжки на авторката излезли от 2012 до днес - 2017 са 55. Те са главно с Пазарджишки народни песни и са с ноти и текст на три езика - български, немски и английски и една от които е на руски и са общо 802 .Пейте ги и благославяйте Българският фолклор, защото в него са корените на Българщината.

В сегашната нова електронна книга „Перли от българския фолклор”„Нови песни от района на Пазарджик“ дванадесета част са представени:

- битови народни песни, исторически народни песни, любовни народни песни, обредни народни песни, /опяване на пръстените на Васильовден, обичай Ладуване, коледарски народни песни, лазарски народни песни, народни песни „на пеперуда” - обичай за дъжд, сватбарски народни песни, жътварски народни песни, седенкарски народни песни, хайдушки народни песни.

За Ваше улеснение са представени на кратко и особеностите на Пазарджишката фолклорна област.

Следете за реализацията на други проекти на народната певица Иванка Иванова.

Всички досегашни нейни продукции ще намерите в профилът й на адрес:

http://www.epubli.de/shop/autor/Ivanka-Ivanova-Pietrek/4169.

Особености на Пазарджишката фолклорна област

Пазарджишката фолклорна област, като специфична част от Тракийската област е смесена област от фолклорно – песенна гледна точка.Тя е повлияна от Тракийската, Шопската, Родопската и Пиринската песенна традиция.

Характеризира се с голямо разнообразие от тактове.

Обособена е двугласна част от град Вакарел до река Тополница, а в селата Сестримо и Варвара се пее антофонично с две певици в група.

Около Велинград се обособяват двугласните песни с раздвижен втори глас. Максималният интервал между първи и втори глас е кварта.

От Пазарджик започва западната част на Тракийската низина.

Градът е кръстовище между Европа и Азия.

Типична за Пазарджишкото пеене е паузата между куплетите при пеене.

Характерни за областта са тактовете 2/4 – Право хоро,2/4 – с първо ударено време - Буенек, 11/16 – Криво хоро, 7/8 – Ръченица,

5/8 – Пайдушко хоро,9/8 – Дайчово хоро,13/16 и смесени тактове като 5/8 +9/8 – Йовино хоро, 5/9 + 9/8, 5/8+11/16 и др.

Бавните песни са с типично движение на гърлото – така нареченото „тресене” /модулиране на звука/.

Тематично песните са изключително разнообразни:

жетварски, трапезни, юнашки, митически, хайдушки, седенкарски, исторически, любовни, трудови и други.

Традиционни инструменти са:

кавал, гайда / джура - висока гайда/, гъдулка, тамбура, тъпан.

Битови народни песни

1. Дойна платно бели

Дойна платно бели,

Дойна платно бели,

долу на реката,

долу на реката.

Долу на реката,

долу на реката,

на река Марица,

на река Марица.

Овчар по бряг ходи,

овчар по бряг ходи,

с меден кавал свири,

с меден кавал свири.

Кавал Дойни дума,

кавал Дойни дума,

„Дойне, обърни се,

Дойне, обърни се!

Дойне, да те видя,

Дойне, да те видя,

белолика ли си,

черноока ли си?”

2. Духни ми, ветре

Духни ми ветре, ладане,

разхлади поле широко.

На поле морни жътвари.

в планина стари косачи,

в подвейник* черни бучкари*

у гора млади козари.

Непознати думи

подвейник - навес от клони

бучкари – тези, които бият /бучкат/ масло

3. Забравила Яна

Забравила Яна,

Яно моме,

забравила Яна,

порти да затвори.

Порти да затвори,

Яно моме,

на нова градинка,

на нова градинка.

Че са навлезнали,

Яно моме,

царьовите коне,

царьовите коне.

Че са опасали,

Яно моме,

ранния босилек,

ранния босилек.

Викнала е Яна,

Яно моме,

викна, та заплака,

викна, та заплака.

4. Иванке, леко скачай

Иванке, леко скачай,

Иванке, леко скачай,

Иванке, прах не вдигай,

Иванке, прах не вдигай!

Иванке, да не прашиш,

Иванке, да не прашиш,

Иванке, на момите,

Иванке, на момите.

Иванке, на момите,

Иванке, на момите,

Иванке, бели поли,

Иванке, бели поли.

Иванке,на момците,

Иванке,на момците,

Иванке, калпаците,

Иванке, калпаците!

Непознати думи

калпак

мн. калпаци, (два) калпака, м.

1. Мъжка висока кожена шапка с косъма навън. Ходи с черен калпак.

5. Овчар през гора вървеше

Овчар през гора вървеше, мари,

през гора, през буковина,

сиво си стадо пасеше, мари,

и на гората думаше:

„Горо ле, горо зелена, мари,

до скоро, горо, вехнеше,

вехнеше,горо, съхнеше, мари,

жал ми бе, горо, да мина.

Жал ми бе, горо, да мина, мари,

с мойте, горо, овчици

под твойте, горо, букаци, мари,

и сухи,горо, трънаци.

Сега си, горо, зелена, мари,

зелена, горо, весела,

що си се, горо, листнала?”, мари,

Гора на овчар думаше:

„Ей ти, момко, ей овчарко, мари,

питаш ме, момко, да кажа-

да кажа, да те не лъжа, мари,

младежи, момко дойдоха.

С песни ме, момко садиха, мари,

фиданки, момко, растнаха,

клонки си, момко, сплетоха, мари,

а под тях, момко, поникна.

Тревица, момко, зелена, мари,

за твоите, момко овчици.

Затуй съм, момко, зелена, мари,

зелена, момко, весела.

Непознати думи

гора буковина - букова гора

6. Повей, ветре, повей

Повей, ветре, повей, ветре,

ветре, разхладане*,

да разхладиш мама, ветре,

на голяма нива.

Да разхладиш татко, ветре,

на черни угари*,

там си оре татко, ветре,

със брези* биволи.*

И си ги побожда, ветре,

със тънка копраля,*

два дни е сечена, ветре,

три дни е дялана.

Непознати думи

вятър разхладан* - разхлаждащ вятър

у̀гар*

угарта, само ед., ж. Изорана, но още незасята земя. Вървя през угарта.

брези биволи *- “биволи с бели петна - звезди. на челото”.

Копраля* – дълъг прът с бод и чекел на краищата, употребява се при оране

7. Разболял се е млад Стоян

Разболял се е млад Стоян

сам самин в гора зелена.

Та няма никой до него,

водица да му подаде.

Водица да му подаде,

раните да му превърже.

Та няма никой до него,

сал* едно конче хранено.

Непознати думи

сал* - само

сал едно конче хранено - само едно конче хранено

8. Рано ми е слънце огреяло

Рано ми е, Яно,

слънце огреяло,

ощ по- рано, Яно,

роса опаднало.

Отпаднало, Яно,

от момино цвете,

от момино цвете

и от невестино.

Моминото цвете,

ергене го берат,

на глава го турят,

на хоро го носят.

Невестино, Яно,

момчета го берат,

у семе го турят,

по ниви го сеят.

9. Рано рани Дена

Рано рани, рано рани

Дена малка мома,

рано рани, рано рани,

през равни ливади.*

У ливада, у ливада*,

Малинчо овчарче,

Гега* бие, гега* бие,

та роса отбива.

Да не роси, да не роси

Дени бели поли,

да не каля, да не каля,

Дени свилен* сукман*.

Непознати думи

гега

мн. геги, ж. Диал. Дълга овчарска тояга с кука в единия край.

сукман

мн. сукмани, (два) сукмана, м. Дълга женска дреха, подобна на рокля без ръкави, която се облича върху блуза.

свилен сукман – сукман от свила – копринен сукман

свила - коприна

ж., само ед. Остар.

1. Коприна. Коси като от свила.

2. Влакнести израстъци на царевичен кочан.

ливада

мн. ливади, ж.

1. Място в поле или в планина, обрасло с трева за косене, за сено. Зелени ливади. Планинска ливада.

2. Прен. Жарг. Глупав, неопитен човек. Той е голяма ливада.

прил. ливаден, ливадна, ливадно, мн. ливадни.

10. Сади мома в поле невен

Сади мома, сади мома в поле невен,

милно ле либе,в поле невен,

не е невен, не е невен, като невен,

милно ле либе, като невен.

Но е невен, но е невен шестореден,

милно ле либе, шестореден,

шестореден, шестореден,осмолистен,

милно ле либе, осмолистен.

Няма невен, няма невен, кой да бере,

милно ле либе, кой да бере.

Наела се, наела се малка мома,

милно ле либе, малка мома.

Малка мома, малка мома да го бере

милно ле либе, да го бере,

да го бере, да го бере, да го кичи,

милна ле мамо, да го кичи.

11. Сама китка продумала

Китка дума,мамо, китка дума,

китка дума и продума : /2

„Не ме давай, мамо,на ергене,

че ергене лудо ходят ! /2

Че ергене, мамо, лудо ходят,

лудо ходят, лудо носят. /2

Вечер дойдат, мамо, от хорото,

па ме свалят от елеци*,/2

Па ме свалят, мамо, от елеци

и ме хвърлят зад вратата. /2

И ме хвърлят, мамо, зад вратата,

зад вратата,под метлата! /2

Но ме давай, мамо, на момите,

че момите мъдро ходят. /2

Че момите, мамо, мъдро ходят,

мъдро ходят, мъдро носят, /2

Вечер дойдат от хорото,

па ме свалят от главите. /2

Па ме свалят, мамо, от главите,

па ме турят, на полица, /2

Па ме турят, мамо, на полица,

на полица позлатена. /2

Непознати думи

елек

мн. елеци, (два) елека, м. Къса горна дреха без ръкави с копчета отпред.

същ. умал. елече, мн. елечета, ср.

Исторически народни песни

12. Изяснило се небето

Изяснило се небето,

изгреяли са звездите,

люта е слана паднала,

ослани гора зелена.

Ослани гора зелена

и на гората листата

и на гората листата

и на полето тревата.

Сред поле дърво високо,

сал* това дърво остана,

под дърво лежи млад юнак,

млад юнак, млада войвода*.

Нямало никой до него,

водица да му подаде,

водица да му подаде,

раните да му превърже.

Непознати думи

*сал – само

войвода*

мн. войводи, м.

1. Истор. Предводител на хайдушка чета или дружина по време на турското робство.

2. Остар. Военачалник.

3. Истор. През Средновековието – управител на град, малко княжество в някои славянски и балкански страни.