Кибертормоз

Кибертормоз

Хуан Моисес де ла Серна

Превод: Ася Димитрова Славева

Tektime редакционна

2019

“Кибертормоз”

Написано от Хуан Моисес де ла Серна

Превод: Ася Димитрова Славева

1-во издание: октомври 2019

© Хуан Моисес де ла Серна, 2019

© Tektime издания, 2019

Всички права са запазени

Разпространява се от Tektime

https://www.traduzionelibri.it

Не се позволява частично или пълно възпроизвеждане на книгата, нито нейно компютърно въплъщение или нейното разпространяване под каквато и да е форма или с каквото и да е средство, като електронно, механично, чрез ксерокопие, запис или други средства без предварително писмено опълномощение от издателя. Неспазването на тези права може да представлява престъпление срещу интелектуалната принадлежност ( чл. 270 и следващите от Наказателния Кодекс).

Да се потърси “C.E.D.R.O.” (Испански център за право на ксерокопиране), ако е необходимо ксерокопиране или копиране на която и да е извадка от тази книга. Възможно е да се свържете с “C.E.D.R.O.” чрез уебсайта www.conlicencia.com или на телефонен номер 91 702 19 70/93 272 04 47.

Предговор

Кибертормоза е модерна форма на тормоз, която може да засегне всеки, но става особено тревожна, когато засегнатите са малолетни.

В този кратък наръчник ще намерите отговорите на най-важните въпроси относно тази тема, отговори, които всеки един родител на деца в ученическа възраст би трябвало да знае, като например: какво е Кибертормоз? Как се отразява на живота на жертвите? Възможно ли е да се предотврати Кибертормоза? И най-вече какво да направим, ако синът ни е жертва?

Открийте всички ключови аспекти на кибертормоза, благодарение и на резултатите от последните проучвания по темата в областта на психологията.

Благодарности

Използвам възможността да благодаря на всички хора, които със съдействието си помогнаха за реализацията на текста, като Др. Абел Гонзалес Гарсия, Директор на отдела по Криминология в “Дистанционен Университет на Мадрид” u на Др. Пилар Весина, Директор на отдела по Невропсихология в “Институт по Разследвания и Социално Развитие на Редки Болести”.

Посветено на моите родители

индекс

Глава I. Въвеждане в кибертормоза

Глава II. Какво е кибертормоз?

Глава III. Профил на жертвата и тормозителя

Глава IV. Симптоми на кибертормоз

Глава V. Последствия от кибертормоза

Глава VI. Как да се отнасяме с кибертормоза?

Глава VII. Терапевтична намеса в случай на кибертормоз

Глава VIII. Възможно ли е да се избегне кибертормоза?

Глава IX . Кибертормозът и учителите

Глава X. Дигитално насилие

Заключение

За Хуан Моисес де ла Серна

Глава I. Въвеждане в кибертормоза

Със сигурност сте чували от средствата за комуникация как все повече млади хора са въвлечени в случаи на тормоз чрез цифрови медии поради прекомерната употреба и най-вече заради гарантираната анонимност в мрежата.

Кибертормоза представлява акт на унижение, заплаха и дори потисничество от страна на една или повече личности в лицето на друга. Това може да се случи, ако сме считани за “различни”, например ако сме по-високи, по-пълни, фенове сме на даден отбор…

Наблюдавайки резултатите предоставени от Гугъл относно термина “Кибертормоз” за различните му значения по света от 2004 г. до 2017г., може да забележим, че първата най-засегната държава е Филипините, следвани от Австралия и Нова Зеландия. Америка остава на седма позиция, докато Испания заема тридесет и шесто място от четиридесет и петте държави, които се явяват в резултатите на Гугъл. Последната позиция в класацията се заема от Турция.

Класацията не отразява случаите на Кибертормоз в съответната държава, ами колко пъти терминът е бил търсен в Гугъл. Възможно е в някоя от държавите да има редки случаи на Кибертормоз, но жителите на тази държава да са особено чувствителни по темата и следователно да има много търсения в Гугъл. И обратното, възможно е в някоя от държавите да е често срещан, но да е малко познаван и следователно да е рядко търсен.

Забележителното е, че пет от първите десет държави които търсят този термин в Гугъл са част от така наречения Първи свят или тоест Австралия, Нова Зеландия, Англия, Америка и Канада.

Също така отразява, на глобално ниво, как използването му се е повишило с изминаването на годините, достигайки през 2017г. над 65% от търсенията спрямо 2004г.

Извършвайки общ анализ на търсенията спрямо сезона може да забележим, че през есенните месеци септември и октомври се извършват повече търсения на термина Кибертормоз, докато през летните месеци юли и август и зимните декември и януари търсенията са по-малко.

Има случаи на кибертормоз със сексуално съдържание, но не са най-често срещаните. В много от случаите сексуалното съдържание не е крайната цел на тормозителя, а само средство за унижение и изнудване на жертвата.

<< Какво е кибертормоз?

Кибертормоза е форма на малтретиране и злоупотреба между деца в ученическа възраст, характеризирана от употребата на комуникация в киберпространството за цялостното изолиране на жертвата от формираните групи в училище. >>

Др. Абел Гонзалес Гарсия, Директор на отдела по Криминология “U.D.I.M.A.” (Дистанционен Университет на Мадрид)

Очаква се малко по малко с развитието на технологията, че същото ще се случи с плюсовете и минусите от нейната употреба и злоупотреба, включително и Кибертормоза. Въпреки всичко, има още много за изучаване по темата, като се има в предвид в много от случаите малолетната жертва не подава жалба срещу своя прелъстител, точно защото е заплашван.

Въпреки непознатата ситуация, някои правителства са предприели мерки за предотвратяването на най-вредните ефекти върху здравето, имайки предвид, че в някои от случаите малолетния стига до самоубийство в отчаянието си без да знае как да излезе от тази ситуация.

<< Увеличил ли се е кибертормоза през последните години?

Реално през последните години изглежда, че кибертормоза се е увеличил поради прекомерната употреба на онлайн средствата за комуникация и най-вече на социалните мрежи ( Туитър, Фейсбук, Ask.fm, WhataApp, и т.н.)

В днешни дни почти 100% от децата на 10-11 г. и на горе използва редовно технологични приложения.

Освен това, логически агресията се мести към това ново пространство на взаимоотношения , тъй като е по-лесно да довършиш до край тези действия. >>

Става въпрос за много актуален проблем, но за който се говори много малко в средствата за комуникация; само когато полицията арестува някой кибертормозител или когато жертвите се самоубиват. Само в тези крайни случаи се дава гласност на проблем, който се задълбочава през последните години.

Проблем, по който нито родителите, нито учителите изглеждат достатъчно подготвени, не успяват да забележат ранните симптоми в жертвата и не знаят как адекватно да реагират за да елиминират проблема.

По този повод някои правителства прилагат политики за защита на малолетни и предотвратяване на кибертормоза, за да се опитат да задържат разпространяването на този феномен, който изглежда, че става модерен.

Глава II. Какво е кибертормоз?

Термина “кибертормоз”, познат още с английското название “cyberbullying”, е упражняване на тормоз чрез технологични средства, като телефон или Интернет, с помощта на които някой (насилникът) се опитва да отслаби и унищожи самочувствието на отсрещния човек (насиленият или “bullied”), изпращайки заплашителни, унизителни и изнудващи съобщения, използвайки имейл услуги или чатове (като Messenger), “sms” или социални мрежи.

Преди да се разпространи употребата на технологията, феномена “bullying” или агресия, предвиждаше среща лице в лице между насилникът и насиленият, придружена от обиди, заплахи и подигравки, с риск тя да се превърне във физическа агресия, като метод използван от нарушителя да получи това което иска.

Някои експерти правят разлика между термина “Кибернасилие”, считан за прилаган с развитието на новите технологии и “Кибертормоз”, който засяга само случаите на агресия между малолетни и с помощта на технологичните средства.

Особено притеснителено е повишаването на случаите между тинейджъри, например в Испания почти една трета от малолетните на 17г. твърдят, че са били жертва на кибертормоз и цели 19% признават, че са обиждали някой в мрежата. В Южна Америка, според данни на U.N.E.S.C.O., повече от 50% от учениците в началното училище са ставали жертва на тормоз в училище, опасност която се увеличава в мрежата.

Реалност, базирана върху различни проучвания, за един от трима ученици над 17г. в Америка; цифрите на световно ниво са между 17% и 48%.

Въпреки своята сериозност, най-вече когато замесени са малолетни, не се счита за един от най-опасните компютърни престъпления, като кражбата на самоличност или спамърите…

Още си спомням по време на едно от научните ми посещения в Университета на Гуадалахара (Мексико) как на стената за обяви близо до входа имаше винаги залепено съобщение, че в случай на получаване на имейл от страна на Банамекс (една от най-големите и разпространени банки в Мексико) не трябва да се отговаря.

Обясняваха как в имейла се иска да бъде посочена паролата за реактивиране на сметката и по тази причина да бъдат въведени данните на сметката, както и личните данни.

“Капанът” се състоеше в това, че потребителите се пренасочваха чрез линк, който се отваряше когато се кликнеше на имейла, на фалшива страница, но идентична по аспект на официалната.

Веднъж въведени личните данни, тези на банковата сметката и кликнато на “изпрати” се получаваше имейл, в който пишеше, че всичко е редовно и банковата сметка вече може да се използва.

Това което не се знаеше е, че този имейл не беше пратен от банката и че данните въведени “по собствено желание” вече бяха достъпни на крадците на самоличност и на криминалните кибернетици.

Престъпление, което преди се вършеше по пощата и за което се искаха данните за абонамент на някое списание или вестник, които и днес се продават по улиците, и където някой се представяше за служител на социални институции, за да поиска лични данни и тези на банковата сметка за предполагаем абонамент, а всъщност тази институция никога не беше наемала този служител за събирането на данни.

Крайният резултат е същия, предоставят се “по собствено желание” личните и банковите данни, но без да се знае как после те ще бъдат използвани.

За разлика от други компютърни престъпления, в които престъпника се опитва да не остава следи от действията си, например сменяйки самоличността на някого или въвеждайки личните данни и номер на банковата сметка; в случаите на кибертормоз сме изправени пред директен контакт между жертвата и престъпника, въпреки че вторият остава анонимен, той иска жертвата му да знае, че е такава и че не може да направи нищо за да го избегне, това е форма на заплаха и наказание като проява на власт.

В редки случаи кибертормоза идва от повече от един човек, за разлика от тормоза по-принцип или в училищата и дори от тормоза на работното място, които биха могли да са извършени от двама или повече човека.