РЪКОВОДСТВО ЗА ПРОВЕЖДАНЕ НА ИЗСЛЕДВАНИЯ ЗА ХИПНОТИЧНАТА ВНУШАЕМОСТ. Харвардска скала за хипнотична внушаемост (HGSHS:A)

© Юрий Синенко, 2020

ISBN 978-5-0051-4701-1

Создано в интеллектуальной издательской системе Ridero

Ръководство за провеждане на изследвания за хипнотичната внушаемост

ХАРВАРДСКА СКАЛА ЗА ХИПНОТИЧНА ВНУШАЕМОСТ (HGSHS FORM A)

Психометрична оценка на способността на пациента да възприема и реагира на терапевтични внушения е необходима част от изграждането на план за хипнотерапия и прогнозиране на неговата ефективност.

Харвардска скала за хипнотична внушаемост (HGSHS: A) е стандартна процедура за установяване на внушаемостта при хипноза.

Ръководството е подходящо за психолози, психотерапевти и студенти от изброените специалности.

Библиограф. – 28 авт.

© Синенко Ю. А. 2020.

Увод

Изследването на хипнозата предполага научен подход към въпроса, какви разлики съществуват в това, как различните хора реагират на хипнозата. От общата практика на хипнотерапевта следва, че някои субекти много лесно се хипнотизират, докато други, като че ли, реагират на предложения в относително по-малка степен.

Феноменологичното описание на човешките състояния в хипнозата започва от времето на Франц Месмер, който провежда сесии за «животински магнетизъм» във Франция в края на 18 век. Неговият ученик Маркиз де Пуисегур описва експерименти със състоянието на сомнамбулизма (Nash, & Barnier, 2012).

В края на 19 век Огюст-Анри Форел (Liébeault, 1889) идентифицира, като използва клиничната терминология, три основни хипнотични състояния:

– сомноленция – усещане за сънливост от топлина и почивка, усещане за тежест в крайниците;

– хипотаксия – значително стесняване на сферата на съзнанието, едновременно с повишено сближаване (специфичен поверителен контакт с хипнотерапевт), мускулна каталепсия и отслабване на сетивни стимули (например болка), частична амнезия.

– сомнамбулизъм – тотална постхипнотична амнезия, пълен рапорт, внушени халюцинации, действия в хипнотичната реалност на пациента.

За практиката на хипнотерапевт такава степенкация е доста задоволителна и уместна, и се използва и досега, с различни допълнения и уточнения (LeCron, 1953; Platonov, 1957).

В края на 50-те години на миналия век, започват да се разработват активни стандартни скали за измерване на хипнотизируемостта по надежден и възпроизводим начин. Този процес продължава и ще продължи, защото изследователските и клиничните задачи растат и се разширяват.

Една от най-важните от тези скали, е скалата за групово изследване на хипнотичната внушаемост, форма A (HGSHS: A), разработена от Шор и Орн (Shor & Orne 1962). Това е адаптация за група от индивидуални скали за възприемчивост на Станфорд, Форма A: SHSS: A; (Weitzenhoffer & Hilgard, 1959). HGSHS: A се използва главно за предварителен скрининг на хипнотизируемостта на големи групи и подбор на субекти, с различни нива на хипнотична чувствителност за последващите експерименти.

В изследването на Барние и МакКонки (Barnier & McConkey, 2004) между 1992 и 2003 г. е показано, че HGSHS: A cкала е използвана в 46% от всички статии, отчитащи използването на стандартни методи за проверка на внушаемост.

Понастоящем, дори изследователи в области, съседни на хипнозата (например, когнитивна неврология) използват HGSHS: A като предварителен скрининг (Oakley, 2006).

Значението на HGSHS: A се потвърждава и от факта, че той вече има нормативни данни в 18 държави. Първоначалните стандарти са установени в Съединените щати (Shor & Orne, 1963), последвани от нормативни данни в държавите:

Унгария (Greguss, Bányai, Mészáros, Csókay, & Gerber, 1975), Австралия (Sheehan & McConkey, 1979), Канада (Montréal; Laurence & Perry, 1982), Германия (Bongartz, 1985), Испания (Lamas, del Valle-Inclan, Blanco & Diaz, 1989), Чехословакия (M. Svoboda, 1989), Дания (Zachariae, Sommerlund & Molay, 1996), Финландия (Kallio & Ihamuotila, 1999), Италия (De Pascalis, Russo & Marucci, 2000), Румъния (David, Montgomery & Holdevici, 2003), Швеция (Bergman, Trenter & Kallio, 2003), Бразилия (Pâmela Macêdo & Danilo Pereira, 2005), Израел (Lichtenberg, 2008), Полша (Siuta, 2010), Китай (ZhouAi-Bao, Wang Zhi-Dan, 2011), Португалия (Carvalho, 2013) Франция (Hernán Anlló, Jean Becchio & Jérôme Sackur, 2017) Тайван (Mei-Jing Lin & Erik Chihhung Chang, 2019).

Превод и адаптиране на HGSHS: A е бил направен по стандартен алгоритъм, който се използва в практиката на психологическите изследвания, при локализация на методите за тестване:

1) подготовка на предварителен превод на теста HGSHS: A Въпросник на български език;

2) редактиране на получената предварителна версия и експертна оценка на нейната еквивалентност, с участието на преводачи и професионални психолози, които говорят английски език и имат практически опит с психологически тестове;

3) обратен превод на английски език на текста на предварителната версия;

4) експертна оценка на предварителния вариант на превода на български език и на обратния превод на английски език от професионален психолог, за когото английският е роден език, за да се оцени тяхната еквивалентност;

5) оценка на коригираната версия и вторичната експериментална проверка, на нейната еквивалентност с оригинала;

Вербалните инструкции, адресирани към субекти, са подчертани с шрифт Italic. Подчертаните изрази се отделят на глас по време на теста.

След превода на теста HGSHS: A на български и публикуването му, се предполага:

– провеждане на научноизследователска работа по психометрията на нормите на хипнотична възприемчивост, тъй като съществуват очевидни национални и културни различия, в сравнение с горепосочените страни;

– използването му в обучението на психолози, психо- и хипнотерапевти – като начин и последователност за провеждане на сесия по хипнотерапия;

– използването на определени техники в практиката на психолози, лекари.

Инструкциите започват с препоръки за установяване на рапорт чрез предварителен разговор и след това продължават с единадесет конкретни инструкции, всяка от които накрая се оценява от субекта. Последната оценка от 12-пунктната скала се определя чрез писмен въпросник относно амнезията. Приложена е примерна Книжка (Въпросник) за самооценка: тези книжки се предлагат поотделно и следва да бъдат раздадени на субектите с подходящи инструкции преди хипнотичните процедури.

Отделните раздели на скалата са разположени във времето, така че да покажат приблизителна скорост на четене. Индукцията и хипнотичното тестване трябва да отнемат около 50 минути. Началната и финалната фаза са с гъвкава продължителност, в зависимост от наличното време. При внимателно планиране и експедитивно раздаване на Книжките за Отговори (Въпросник) общо време от 70 минути би трябвало да е достатъчно.

Социалните и етичните отговорности, които се подразбират при индивидуално тестване на скалата са същите като тези при груповото тестване. Тъй като при групово тестване екзаминаторът има много малко директен контакт с индивидуалните реакции на субектите, той следва да бъде много внимателен и бдителен към вероятността от случайно смущение, което би могло да се появи по време на хипнозата. От стотици субекти, хипнотизирани с индивидуалната и с груповата версия на скалата, само два или три процента са се почувствали обезпокоени от преживяното, но ще ни е от полза да научим нещо от тези субекти. В някои случаи неразположения, като например главоболие, бяха резултат от възобновяването под хипноза на неприятни преживявания от детството, с химически анестетици; в други случаи неразположения, свързани с хипнозата, са съществували преди въвеждането в хипноза. Докато хипнозата по принцип е изцяло безвредна и в много случаи полезна, не трябва да се счита, че тя е обикновено, тривиално преживяване. За някои хора тя е дълбока интрузия в личния им живот. Следователно, човекът, изготвящ експерименти върху хипнозата, трябва да е подготвен, че са възможни необикновени последствия.